Микрофинансирането Като Генератор на Промяна

Микрофинансирането Като Генератор на Промяна

За много от нас банковите преводи и месечните вноски по кредитите ни са досадно ежедневие и са възприемани като „необходимото зло“ в живота ни. Но за повече от половината население на земята достъпът до банки и финансиране е недостъпен лукс. През осемдесетте години на миналия век иконимистът Мухммад Юнус успява да покаже точно колко важен е достъпът до микро-финансиране за много от най-бедните домакинства по света. Неговите проучвания показват, че един неголям заем с разумна лихва е достатъчен, за да ги измъкне от икономическото дъното и мизерията. Тези негови заключения довеждат до истинска революция в областта на микрофинансирането по целия свят.

И ако за нас сума от порядъка на 500-1000 лева за започване на малък собствен бизнес изглежда безумно малка, то по света има много хора, за които тези средства са непосилната преграда, която ги спира да се оттласнат от ръба на нищетата. Тук не говорим за създаване на индустрия или цехове, а за малки семейни бизнеси, които осигуряват прехраната на семейства и така ги прави независими. За тези хора микрофинансирането е малката първа стъпка, която както сме говорили и в други статии в блога, е най-трудната и която дава тласък на промяната в начина на живот на хиляди. В момента съществуват над 3500 организации, занимаващи се с раздаване на микрокредити. Много от тях са с идеална цел и основната им цел е да подпомогнат хората от най-бедните страни по света да излезат от спиралата на беднотията и мизерията.

Ако трябва да сведем идеята на микрокредитирането до нашата родна действителност, то добрата новина е, че макар и за някои хора условията на живот у нас да не са идеални, ние сме далеч от мизерията, която много хората от третия свят изживяват. Естествено в България също има много да се прави. Хората тепърва трябва да се научат да бъдат предприемчиви, да поемат инициативата и да се борят за идеите си. Хубавото на България е, че на нас не ни трябват фондове отвън, за да ни финансират на микро ниво. Има достатъчно българи със средни доходи, които, ако пожелаят биха могли да подкрепят добри инициативи на хора с по-малки възможности и от по-малки населени места. Защо да не помогнем на Петър от селото X да направи собствена зеленчукова градина, чиято продукция да реализира на местния пазар, за да изхрани семейството си, или да дадем рамо на Гергана от градчето Y, която иска да си купи шевна машина, за да шие и продава собствени дрехи и с това да помага на семейството си?

Вариантите са много, а силата на помощта за малките каузи е в масовостта – по един лев дарен от хиляда човека. Какво е за нас един лев отделен от време на време? Нищо, но когато сме хиляди насочени в правилната посока, положителната промяна идва сама?